верига

От Уикиречник

верига (български)

верига ±
ед.ч. ве·ри·га
членувано ве·ри·га·та
мн.ч. ве·ри·ги
членувано ве·ри·ги·те
звателна форма —

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Скачени една за друга метални, обикн. железни, брънки; синджир // Брънки от тоя вид с куки в двата края за окачване на съд (обикн. котел) над огъня в огнище // Брънки от тоя вид с кукички за прикачване към автомобилна гума за по-леко и сигурно преминаване по хлъзгав терен.
  2. Обикн. мн. Окови.
  3. Разш. Скачени, наредени или разположени на една линия, близо един до друг еднородни предмети; редица // Прен. Последователност от еднородни, еднакви явления.
  4. Воен. Боен ред, при който войниците се разполагат на известно разстояние един от друг в една линия при сражение, блокада.
  5. Хим. Свързани последователно еднакви атоми, обикновено въглеродни.
  6. Прен. Търг. Поредица от търговски обекти (магазини, ресторанти и др.), които са собственост на една фирма.

Етимология

старобълг. верига άλυσις (Супр.), цслав. веруга - сръб. верига, слов. veriga. Колебанието i/u сочи по-скоро неслав. произход - вероятно тюркски: тюрко-бълг. *werüg ~ старотюрк. örük, örk „юзда; въже, капистра (за връзване на животни о кол)“, кирг. өрөө „букаи, обхващащи предните и задните крака на коня“, өрүү „плетене“, което съответства на монг. örügen „букаи“.

Фразеологични изрази

◊ Гъсенична верига. Техн. Широка лента от метални пластини, която опасва колелата на тежки транспортни средства (танк, трактор, булдозер и др.) и служи за ходово трасе. ◊ Електрическа верига. Физ. Съвкупност от източник на електрическа енергия, проводници и потребител на електрическа енергия, свързани в затворен кръг с цел през тях да протича електрически ток.

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Взето от „https://bg.wiktionary.org/w/index.php?title=верига&oldid=1121850“.