| Сегашно време | ща |
|---|---|
| Мин. св. време | щях |
| Мин. несв. време | щях |
| Повел. наклонение | — |
| Мин. страд. причастие | — |
| Мин. деят. св. причастие | щял |
| Мин. деят. несв. причастие | щял |
| Сегашно деят. причастие | — |
| Деепричастие | — |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип , несвършен
(класификация — ')
Искам, желая.
Етимология
Съкратена форма от старобълг. хъштѫ „искам“ (*хotjǫ), инф. хотѣти и хътѣти (Клоц., Супр.). През 14 в. вече се срещат съкратените форми щѫ, ще, щеть (Ман. л.), с които се образуват форми за бъдеще време. Първоначалното значение е било: „подскачам, посягам към нещо“ > „желая, искам“, срв. глаголите с друга отгласна степен хытити (*хytiti), хыштѫ, хватати „хващам“. Сродни форми: лит. skasti „подскачам“, кауз. skatinti „карам, убеждавам“, įskasti „прищява ми се, залавям се за работа“ (= старобълг. въсхотѣти „пожелавам“), лат. scatō „бълбукам, извирам“, старогр. глоса ἐσκατάμιζεν (Хезихий) „подскочи“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
