чистачка
Облик
чистачка (български)
ед.ч. | чис·тач·ка | |
---|---|---|
членувано | чис·тач·ка·та | |
мн.ч. | чис·тач·ки | |
членувано | чис·тач·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- Жена, която се занимава с чистене.
- Устройство за почистване стъкла на коли.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|