череша

Български

череша ±

ед.ч.		че·ре·ша
	членувано	че·ре·ша·та
мн.ч.		че·ре·ши
	членувано	че·ре·ши·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

1. Дърво с червени ядливи плодове, зреещи през пролетта.
2. Плод от череша.

Етимология

Заета от балк.-лат. *čereša, клас.-лат. cerasia „вишнево дърво“, срв. рум. cireaşă, мъгл.-рум. ţeriaşă. Другата слав. форма *čeršьna (сръб., чеш., слов., пол., рус.) е заета от лат. cer(a)sinus прил. „вишнев“.

Фразеологични изрази

на черешата

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Надсловия

плододайни дървета, плодове