чело

Български

чело ±

ед.ч.		че·ло
	членувано	че·ло·то
мн.ч.		че·ла
	членувано	че·ла·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

Старобълг. чело от праслав. *kel-о-

Сродни думи: лит. kelti, keliu „повдигам“, лат. ex-cellere „превъзхождам“ от ие. *kel- „повдигам“.

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

ръб, издатък, издатина, изпъкналост, стъпало

Сродни думи

Производни думи

Български

глагол, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

чета