чай

Български

чай ±

ед.ч.		чай
	непълен член	чая
	пълен член	ча·ят
мн.ч.		ча·е·ве
	членувано	ча·е·ве·те
бройна форма		чая
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

1. ароматно растение от Азия, от което се правят тонизиращи напитки - Camellia sinensis
2. (без мн.ч.) листата на 1, обикновено изсушени, ферментирали, стрити и пакетирани. Черен чай.
3. (в словосъчетания) растение, от което се правят напитки. Градински чай - салвия.
4. напитка от 2, чист или с примеси, обикновено гореща. Студен чай. Плодов чай.
5. напитка от лечебно растение, отвара или запарка. Билков чай.
6. (съкр. от) пиене на 4 или 5. Каня на чай.

Етимология

кит. 茶, в най-разпространените се произнася „ча“; оттам хинди/урду, бенгалски, португалски, рус. и японски; в бълг. вероятно през тур. от арабски.

В говорения в района Сямън (Амой) диалект на езика мин се ползва формата „те“ и оттам при износа в исп. и англ. В някои (като корейски, чешки) се използват паралелно думи от двете изходни форми.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи