център

център (български)

център ±

ед.ч.		цен·тър
	непълен член	цен·тъ·ра
	пълен член	цен·тъ·рът
мн.ч.		цен·т·ро·ве
	членувано	цен·т·ро·ве·те
бройна форма		цен·тъ·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9a

1. Геом. Точка, равноотдалечена от всички точки на окръжност или сфера.
2. Относителна, приблизителна среда на нещо. „В центъра на града“, „Център на зрителното поле“.
3. Място на което е съсредоточена или от което се координира някаква дейност. „Търговски център“, „Административен център“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Zentrum норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• среда, средище, средоточие, кръстопът, възел, точка, ядка, фокус, огнище, сърцевина, сърце, централа, сборище
• ядро, вътрешност, същина
• главен пункт, опорна точка, решаващ фактор
• зародиш