| ед.ч. | ход | |
|---|---|---|
| непълен член | хо·да | |
| пълен член | хо·дът | |
| мн.ч. | хо·до·ве | |
| членувано | хо·до·ве·те | |
| бройна форма | хо·да | |
| звателна форма | — | |
| [редактиране] | ||
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. ходъ.
свързано е с ие. *sod-, старогръц. ὁδός „път“, староинд. ā-sad- „вървя“, авест. apa-had- „отивам си“. Преходът х < s се обяснява като вторично явление след представки при-, у- и.т.н, но е възможна и заемка от иран. езици.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- вървене, ходене, вървеж, течение
- походка
- развой, развитие, процес, действие, движение
- раван
- курс, път, орбита
- напредване, напредък, инерция
- замах, размах, обсег, обхват
- канал, тръба, проход
- обща насока, тенденция
- придвижване, маневра, престрояване
- работа, въртене, обръщение
- насока, направление
- средство, начин, способ, похват, хитрина, средство за прехрана
- стъпка, мярка, крачка
- поток
