| ед.ч. | хляб | |
|---|---|---|
| непълен член | хля·ба | |
| пълен член | хля·бът | |
| мн.ч. | хля·бо·ве | |
| членувано | хля·бо·ве·те | |
| бройна форма | хля·ба | |
| звателна форма | — | |
| [редактиране] | ||
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Житна храна. Основна храна в България.
Етимология
старобълг. хлѣбъ.
Стара заемка от герм. езици - гот. hlaifs, староисл. hlėifr, откъдето произлизат и фин. lеiрä „хляб“ и латв. klaips „кравай“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
хлебен
