ум

Български

ум ±

ед.ч.		ум
	непълен член	ума
	пълен член	умът
мн.ч.		умо·ве
	членувано	умо·ве·те
бройна форма		ума
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

мозък

Свойство на човешкия мозък да навлиза в някое от следните 5 състояния - правилно познание, неправилно познание, въображение, сън, памет.

Умът е свойство на човешкия мозък и е нещо различно от самия мозък - човешкият мозък е негов физически носител. Това свойство възниква, щом през мозъка започне да протича жизнена енергия, в противен случай няма ум. Когато няма ум, ще предписа уморегулатор 2. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни.

• възприятие
• мисъл
• въображение
• памет
• емоция
• внимание

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• разум, интелект, мисъл, мозък, разсъдък
• съвет, поука, напътствие, мъдрост, акъл
• умствени способности
• мисловна способност
• способности, талант
• съзнание
• интелигентност, въображение

Сродни думи

Производни думи