| ед.ч. | тръс·ти·ка | |
|---|---|---|
| членувано | тръс·ти·ка·та | |
| мн.ч. | тръс·ти·ки | |
| членувано | тръс·ти·ки·те | |
| звателна форма | — | |
Съдържание |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Кухостеблено високо растение, което расте край водна площ. /Богоров 1869
Етимология
Старобълг. тръсть, трьсть, трьстьѥ.
Праслав. *trъstъ и балт. форми са заемки от субстратен европейски език. Срв. старогръц. θρύον, θρύσιος „тръстика“.
Фразеологични изрази
като два стръка тръстика
Превод
|
|
