сън

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 37

1. Физиологично състояние на покой и отдих, при което частично или напълно спира работата на съзнанието; спящо състояние. (Потъвам в дълбок сън.)
2. Това, кооето се присънва на спящия; съновидение. (Видял мъртвата си баба по време на сън.)
3. Мечта, която не е вероятно да се сбъдне. (Гони го някакъв сън, че ще стане милиардер.)

Етимология

старобълг. сънъ < *sърnъ: лит. sapnas, латв. sapnis, староинд. svapnas, авест. хvafna-, старогр. ὕπνος, лат. somnus, тохар. А ṣpäm, В ṣpäne, старосканд. svefn, ирл. súan, алб. gjumë „сън“.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

• дрямка, просъница, спане
• съновидение, видение, халюцинация, мираж
• блян, мечта, илюзия, утопия, фантазия, нереалност

Сродни думи

Производни думи

съновидение, сънен, сънливец

Подсловия

мора, кошмар