стол

Български

стол ±

ед.ч.		стол
	непълен член	сто·ла
	пълен член	сто·лът
мн.ч.		сто·ло·ве
	членувано	сто·ло·ве·те
бройна форма		сто·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Мебел, която се използва за седене, и побира само един човек. Столът се състои от крака, облегалка, седалка и понякога подпори за ръце. (На този стол може удобно да се седи.)
2. Място, където се продава и консумира храна, обикновено в училище, фабрика и др. (Днес в стола предлагат печено пиле.)

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: chair (en) (1); canteen (2) африкаанс: stoel м.р. (1) баварски: Stui, Sässl (1) есперанто: seĝo индонезийски: kursi, tempat duduk (1) интерлингва: sede, cathedra (1) испански: asiento м.р., silla ж.р. (1) италиански: sedia ж.р. (1) каталонски: cadira ж.р., seient м.р. (1) латински: sella ж.р., sedes ж.р. (1)

немски: Stuhl м.р. (de), Sessel м.р. (de) (1); Kantine ж.р. (de), Mensa ж.р. (de) (2) полски: krzesło ср.р. (1); stołówka ж.р. (2) румънски: scaun ср.р. (1) руски: стул м.р. (1) фински: tuoli (1) френски: chaise ж.р., fauteuil м.р. (1) холандски: stoel м.р., zetel м.р. (1) хърватски: stolica ж.р. (1), menza ж.р. (2), kantina ж.р. (2) чешки: křeslo ср.р. (1) шведски: stol (1) японски: 椅子 (いす, isu) (1)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Руски

Съществително име

маса