случай

Български

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. сълоучeи συντυχία (Супр.), сърбохърв. случej, словен. slučej. Калкира гр. συντυχία, от συν-, съ- + τυγχάνειν, лоучити „улучвам, попадам“. Заета в рус., укр. случай.

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: случай (→ru) словашки: [[]] словенски: slučaj (→sl) сръбски: случаj (→sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: slučaj (→hr) чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• случeйност, съвпадение, евентуалност, слука, повод
• произшествие, инцидент, събитие, случка, прецедент
• обстоятелство, момент, сгода, оказион
• добър случай, щастлива случайност, късмет
• нещо, работа, постъпка, въпрос, факт, явление
• нужда, необходимост, причина, задължение

Сродни думи

Производни думи