| ед.ч. | ру·мъ·нец | |
|---|---|---|
| непълен член | ру·мъ·не·ца | |
| пълен член | ру·мъ·не·цът | |
| мн.ч. | ру·мън·ци | |
| членувано | ру·мън·ци·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | ру·мъ·не·цо | |
Съдържание |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Човек от основното население на Румъния, влах.
Етимология
От рум. român, rumân „румънец“, (феод.) „крепостен селянин във Влашко“, от лат. romanus „римски“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
