поле

Български

поле ±

ед.ч.		по·ле
	членувано	по·ле·то
мн.ч.		по·ле·та
	членувано	по·ле·та·та

Съществително нарицателно име, 'Кодове за род: м, ж, ср', тип 65

1. Равнино пространство /затревено, насадено, засеяно/ 2. Ивично пространство в печатно издание /книга, тетрадка/ 3. Прен. Обсег на действие 4. Област

Етимология

старобълг. поле. Сродни думи: шв. fala равнина, пустош, англ. field „поле“, нем. Feld, falen във West-falen, Ost-falen, армен. hoł „земя“ от ие. *pel-.

Фразеологични изрази

Превод

английски: [Field] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [Πεδιον] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [Feld] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [Fala] японски: [[]]

Синоними

• равнина, терен, кър
• поприще, простор
• фон, основа
• находище, басейн, мина
• област, сфера, обсег
• клон, специалност

Сродни думи

Производни думи

полеви п., полски п., полевъд м., полевъден п., полевъдство ср., поляк 1 м.

МИ Софийско поле