пашкул

Български

пашкул ±

ед.ч.		паш·кул
	непълен член	паш·ку·ла
	пълен член	паш·ку·лът
мн.ч.		паш·ку·ли
	членувано	паш·ку·ли·те
бройна форма		паш·ку·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Плътна обвивка от нишки, изплитана от копринената буба, преди да се превърне в какавида, която се използва за производство на коприна.

Етимология

диал. пôшкул (Широка лъка), пъшкул (Г. Раковски, 1859 г.). От *пъштьк-улъ с опростяване штк > шк, срв. старобълг. пъштька ψηφίς „камъче, чакъл“ (Григ. Наз. ХІ в.), старорус. почекъ = золотникъ „малка монета“, словен. pečka, peček „костилка“, рус. почка „цветна пъпка“, укр. почки „тиквени семки“, от праслав. *pъtjь-ka „нещо надуто“, сродни с лит. pusti, puntu „надувам (се)“, puta „пяна“, putlus, puklus, putnus „кръгъл, надут, набухнал (за тесто)“, putmuo „подутина“, от звукоподражателна основа *pu- „надувам“.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи