парà

парà (български)

пара ±

ед.ч.		па·ра
	членувано	па·ра·та
мн.ч.		па·ри
	членувано	па·ри·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

1. Разплащателно средство, обикновено в мн. ч.
2. Звонк, монета.

Етимология

От тур. para < нперс. پاره „парче, къс“ като препратка към има монетосеченето. Същата дума е навлязла в сръбския, румънския, албанския, гръцкия, унгарския и др.

Фразеологични изрази

• Пара е слепило. Користните подбуди преодоляват моралните задръжки.
• Пет пари не давам. Не се вълнувам от съдбата на нещо или някого.

Превод

английски: money (en) coin (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: деньги (ру) монѐта (ру) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: parà (tr), akçe (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Производни думи

суха пара, паралия, паричен, парица