| ед.ч. | оцет | |
|---|---|---|
| непълен член | оце·та | |
| пълен член | оце·тът | |
| мн.ч. | оце·ти | |
| членувано | оце·ти·те | |
| бройна форма | оце·та | |
| звателна форма | — | |
Съдържание |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
старобълг. оцьтъ ὄξος (Остром., Супр.), заета от лат. асētum, откъдето са гот. akeit, ср.-д.-нем. etik, нем. Essig „оцет“. Рум. oţet е от български.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
