| ед.ч. | о̀х·люв | |
|---|---|---|
| непълен член | ох·лю·ва | |
| пълен член | ох·лю·вът | |
| мн.ч. | ох·лю·ви | |
| членувано | ох·лю·ви·те | |
| бройна форма | ох·лю·ва | |
| звателна форма | — | |
| [редактиране] | ||
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Етимология
старобълг. кохль (Г. Хамартол) е от гръц. κοχλίας „охлюв“. Формата охлюв е от гръц. диал. χοχλίας.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
