огледало

Български

огледало ±

ед.ч.		ог·ле·да̀·ло
	членувано	ог·ле·да·ло·то
мн.ч.		ог·ле·да·ла
	членувано	ог·ле·да·ла·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Предмет, с висока светлоотразителна способност, в който могат да бъдат предмети, поставени пред него. Обикновено се прави от стъкло и сребристо покритие от долната страна. Като се гледаш в огледалото, по- хубав няма да станеш
2. Нещо, по което може да се направи преценка за друго нещо. Тетрадката е огледалото на ученика.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: mirror, looking glass арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: зеркало словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ayna унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

огледален, криво огледало

Български

глагол, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

огледам