мост

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Български

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др.
  2. Протеза, свързваща два зъба, на която са прикрепени изкуствени зъби.
  3. В спорта – положение, при което тялото се извива назад и за опора се използват дланите на ръцете и стъпалата.
  4. Част от автомобилно шаси, към която се прикрепват колелата.
  5. Прен. Нещо, което служи за връзка, за контакт.

Етимология

старобълг. мостъ γέφυρα (Клоц., Супр.) Праслав. *mostъ няма сигурна етимология - в ю.-слав. и зап.-слав. лексемата означава „мост“, но срв. ст.-рус. мостъ pavimentum, рус. диал. мост „под; лавица; дървена настилка на улицата; дъсчена настилка за мелене на зърно на гумното; покрив на селскостопанско помещение“, укр. диал. мiст „под; дъсчен под; темел“, белор. диал. мост „под; дъсчен под“, което прави връзката с *motati/*mesti „хвърлям, мотая, мятам“ (*mot-tos) несигурна. Не е свързана със ст.в.нем. mast, староангл. mаеst, лат. mālus „мачта“ (< *mazdos < *masdos), ирл. maide „палка“ (< *masdios), защото в слав. езици би се очаквало *mozdъ, а тази група думи е твърде отдалечена по значение.

Фразеологични изрази

  • Събарям всички мостове. Прекъсвам всички възможности за връзки с другите.
  • Телевизионен мост. Пряка телевизионна връзка между отдалечени държави или градове.
  • Хвърлям мост. Установявам връзка с нещо или някого.

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

мостче