манатарка

Български

манатарка ±

ед.ч.		ма·на·тар·ка
	членувано	ма·на·тар·ка·та
мн.ч.		ма·на·тар·ки
	членувано	ма·на·тар·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип

Етимология

Заедно с гръц. μανιτάρι „гъба печурка“, рум. mînatarcă „гъба“, заета от тур. mantar или гагауз. мантар, мантарка „гъба, сюнгер, корково дърво“, срв. азърб. мəнтəр, караим. (тюрк. диалект в Литва) мантар „корк“, старотюрк. mandar „увивно растение, може би бръшлян“, кирг. мандалак „лале“. Тюркските форми са заети от староинд. mandāraka „коралово дърво Erythina indica“, заето и в тохар. А. mantāraka (ЭСТЯ 7: 31-32).

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи