личност

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

"Личност - това е субект, който е в състояние сам да избира своите цели и сам да насочва своето поведение, като по този начн управлява своя живот и влияе върху света около него." В Психологията личността се дефинира като сложно/комплексно образование, което възниква по - късно в индивидуалният развитие на човека. От тук следва едно принципно положение – това, че появата на личност у човека е процес, които се детерминира само от социални, обществено - исторически детерминанти. Личността се създава от обективните обстоятелства чрез цялостната и дейност. Първата изходна основа на личността е богатството на връзките на индивида със света. За възникването и осъществяването на такива връзки са необходими две условия:оръдие за общуване върху основата на членоразделната реч и социален тип общуване с другите хора. На тази основа се очертават основните параметри на личността: 1. Наличието на съвкупност от обществен тип взаимоотношения. Следователно личността е обвързана непосредствено с типа предметна дейност. 2. Степента на йерархизация на дейностите и присъщите и мотиви. Йерархията на мотивите/съподчиненост и динамика/ е ядрото на личността. Мотивите образуват относително самостоятелна единица в определена йерархия изразяваща едно особено свойство каквото е личността. 3. Нейният строеж – структура на личността е сложно психично образуване което възниква у човешкия индивид на определен етап от неговото психично развитие. Индивида се ражда, но личността се изгражда. Особена страна в характеристиките на личността е и това, че тя възниква във взаимодействието на индивида с другите хора. На тази основа човешкият индивид започва да вижда в другите себе си, започва да се съотнася с другите така, както и другите се съотнасят с него. Това вглеждане в другите поставя началото на нов тип психично развитие на индивида и това е личностното развитие. Затова личността е ново качество в психичното развитие на човека. Такова разбиране за личността произлиза от теорията за дейността. Педагогическата психология изследва развитието и формирането на личността на основата на тези две теории. Но към личността и за личността има и други подходи и концепции, които също трябва да бъдат взети под внимание. Теоретичният анализ показва, че в подходите към личността, освен горните две концепции, има и други, които са различни и в някои отношения утвърждават позиции и подходи, които могат да бъдат преценени като несъстоятелни, но и те трябва да се вземат предвид. Обособени са три направления в подходите към личността различни от горните два те са:

1. Бихевиоризъм/поведенческа психология От позициите на това направления личността се разглежда като "стопанин" на психичните функции, а според Олпорт личността се дефинира като определител на поведението и мисленето. В концепциите им има основание това че личността вече като изградена в някаква степен структура намира израз непосредствено в осъществяването, в натрупването и развитието на психични функции и само до толкова личността може да бъде разглеждана като "стопанин" на психичните функции но в случая остава в сянка същността на това психично образование наречено личност, законите на неговото развитие и съществуване. Същото може да се каже и за постановката на Олпорт. Разбира се че личността проектира и осъществява определено поведение но и тук остава в сянка образованието-личност. Затова основният недостатък е че личността се разглежда като наготово даден конструкт. За педагогическата Психология значение има произхода на личността, формирането и развитието.

2. Диференциална Психология Галтон, Кетел, Фроид - въвеждат количествено ориентирана метода за изследване и измерване на личността. Кетел е авторът на многомерен и йерархичен модел на факторите на личността и като цяло е създател на факторният анализ. Методите на изучаването на личността върху основата на йерархичният модел на факторните на личността се състои в изучаването на статистическите връзки между отделните черти на личността. Установената на тази основа корелационна връзка се преценява като обективна страна/измерител на личността. Особено силно е представено това направление в изследванията на Аизенк Той въвежда две основни измерения на личността-невротизъм и психотизъм. Статистическите процедури върху тези два основни фактора се декомпозират във формулираната типология на личността и то на две разновидности-интровертни и екстравертни личности. Установява се, че чисто количественият начин за измерване на психотизма и невротизма, интровертноста и екстравертноста са необходима процедура в личностното изследване на човека но тази процедура носи недостатъка на статистическата ограниченост. Личността не може да бъде сведена до количествените измерения на предварително дефинираните фактори Въведената от Аизенк типология е свързана и със създадената от него ролева теория за личността. Съгласно тази концепция личността е съвкупност от социални роли. Личността в своето съществуване осъществява различни роли и в това е нейното предназначение. Личността изпълнява само социални функции в обществото които могат да са различни. В определена дейност личността поема и осъществява социални функции чрез които представя на обществото социалната функция на друга личност. В този случаи личността осъществява една социална роля. От позициите на Фройд личността се свързва непосредствено със появата и развитието на либидото/половият инстинкт/. Личността е външният израз на либидото. А либидото представлява инстинктивната полова активност на индивида и в такъв смисъл либидото е биоенергетичен източник на активността на индивида и на три равнища: То, Аз и Свръх Аз. Това са трите инстанции в личностното развитие на човешкият индивид като непосредствен израз на половата му активност.

3. Културно антропологическо направление/Карл Юнг/ Тук важното е постановката за архетипа - съгласно тази концепция личността се представя като продукт на индивидуалната адаптация към външните ситуации и нейните общи основи наречени архетип. Архетипа се проявява в човека от най ранно детство под влиянието на чертите присъщи на дадена раса, етническа група, националност и социална класа. Личностното развитие на индивида е детерминирано/програмирано в присъщите на архетипа измерения или характеристики. Всяка личност е продукт на архетипа, от тук следва че личностното развитие на човешкия индивид е предварително дадено в архетипа към които се отнася тя. Главният недостатък е в конструкта архетип. Всъщност елемента на такъв конструкт съществуват обективно но няма нито един аргумент които да доказва възможността да се обединяват тези компоненти и да се създава архетип. Личностното развитие на човешкия индивид по никакъв начин не се детерминира от расова, национална или социална особеност. Тези направления имат своите положителни страни, своите значими за науката моменти и трябва да се имат в предвид, но колкото се отнася до личността трябва да се разбира като психично новообразование което се формира в жизнените отношения на индивида в резултата на преобразуване на неговата дейност. Това означава че личността възниква в обществото, че човек влиза в това общество като индивид с определени природни свойства и способности, но той става личност само като субект на обществените отношения. Затова личността се развива, формира и изгражда, но личността се и разгражда, индивида никога не се разгражда. Личността на човека се произвежда от обществените отношения но не като процес на въздействие а като процес на взаимодействие. Културно историческият подход към личността изисква да се подчертае че тя е продукт от овладяването на материалните и духовните дейности на обществото, но не пасивно, не като процес на въздействие , а като процес на активно отношение на индивида към продуктите на дейността на обществото и на присъщите и социален тип взаимоотношения. Затова всяка обществена дейността в зависимост от нейните предметни характеристики създава психично поле за формирането на личността. Но учебната дейност има особени измерения и особени взаимоотношения за формирането на личността, те произлизат от две обстоятелства:от предмета на учебната дейността и от времето в което тя се разполага в индивидуалното развитие на човека. Спецификата на предмета на учебната дейността е такава че той се свързва непосредствено с овладяването на натрупания обществено исторически опит. Обстоятелството че личността като психично образование е момент на предметната дейност и следователно функция от активното овладяване на обществено историческата дейност отрежда на учебната дейност вече по самият и предмет особено място във формирането на личността. Учебната дейността е единствената обществена дейност, която по самият си предмет се осъществява като процес на овладяване от подрастващите на овещественият исторически опит. Затова учебната дейност е не само условие за формирането на личността тя заедно с това е и отговорна дейност, тя има определящо значение за този процес. Второто обстоятелство което обвързва учебната дейност с личността е времето в което се разполага и е прието тя да се разполага във възрастовия период до 17-18 год. От психология е известно че периода до 18 год. се отличава с особено висока познавателна активност на индивида. Учебната дейност се оказва не само най благоприятното условие за овладяване на общественият опит но и тя съвпада с периода на най повишена познавателна активност от развитието на индивида. С тези две обстоятелства личностното развитие е специфичен компонент на развитието в контекста на педагогическата Психология. Личностното развитие на човека разбирано като процес на активно овладяване на обществено историческият опит намира израз в изграждането на определящите и водещите конструкти наричани психични функции.

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

човек, особа, лице, персона, индивид, индивидуалност, същество

Сродни думи

Производни думи