| ед.ч. | ле·ха | |
|---|---|---|
| членувано | ле·ха·та | |
| мн.ч. | ле·хи | |
| членувано | ле·хи·те | |
| звателна форма | — | |
Съдържание |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
старобълг. лѣха (Мар., Зогр.) < *loisa- = лит. lysė, старопр. lyso „градина“, лат. līra „бразда“, ср.в.нем. geleis „коловоз“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
