кост

Български

кост ±

ед.ч.		кост
	членувано	кост·та
мн.ч.		кос·ти
	членувано	кос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Някое от парчетата твърда, белезникава тъкан, съставляваща скелета на гръбначните животни.

Етимология

старобълг. кость ὀστέον (Зогр., Мар., Син. пс., Син. тр., Супр., Слепч., Добрейш., Ман.), ость (Син. пс.) - архаизъм или грешка на преписвача?. Праслав. *kostь - склонитбен тип на i-основи, с неизяснен напълно произход. Вероятно представлява кръстосване на праслав. *ostь, сродно със ст.-инд. asthi-, авест. ast, asti-, старогр. ὀστέον, лат. ōs, род.п. ossis, всички със значение „кост“, с лат. соstа „ребро“ (~ рум. coastă > сърбохърв. кост „ребро“).

Фразеологични изрази

Превод

английски: bone (→en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: ōs (→la) литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: kość (→pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: кость (→ru) словашки: kosť (→sk) словенски: kost (→sl) сръбски: кост (→sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: kost (→hr) чешки: kost (→cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

кокал

Сродни думи

Производни думи