корито

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Български

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

  1. Дълъг съд (обикновено от дърво) за пране на дрехи или за хранене на добитък.
  2. Легло на река.

Етимология

диал. корито, круто, куриду, круту „улей на воденица, трап“. ст.-бълг. корыто ληνός, alveus (Григ. парим., Ман. хр.). Праслав. *ko-ryto, производно на *ryti, *ryjǫ „рия, дълбая“ с местоименна представка *ko-, срв. *ka-dьlbъ и дълбая (чеш. kadlub, kadlubek, kadloubek „съд от цяло дърво“, пол. kadłub „издълбан от дърво съд“, „кошница за горски плодове“, г.-луж. kаdоłb „комин“, рус. кадолбь „издълбан от дърво съд“, укр. кадовб „каца“, белор. кадолба „издълбан ствол на дърво, който се слага на земята за да събира дъждовна вода“). Първоначално означава примитивен съд или улей от издълбано дърво. Не е сродна с лит. prakartis „ясла, корито“, ст.-прус. pracartis „корито“, или кора. Заета в нгр. καρούτα „корито, каца“, κορύτα „вид рибарска лодка“, алб. karrutë, koritë „корито“, рум. corită, тур. диал. korto, унг. koritó. Често в МИ поради близостта на чешма или поточета за поене на добитък или при места с вдлъбната земна повърхност.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

копаня

Сродни думи

рия

Производни думи