| ед.ч. | кон | |
|---|---|---|
| непълен член | ко·ня | |
| пълен член | ко·нят | |
| мн.ч. | ко·не | |
| членувано | ко·не·те | |
| бройна форма | ко·ня | |
| звателна форма | — | |
| [редактиране] | ||
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Бозайник ползван от човека за впряг и езда.
- Шахматна фигура, движещата се на Г.
Етимология
старобълг. конь. Типичен пример за субстратна прединдоевропейска дума: старочеш. komoň „кон“, лит. kumele „кобила“, простонар. лат. caballus „кон“, старобълг. кобыла „кобила“ очевидно произлизат от не-ИЕ. корен *kab/kom- „кон“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
