комунига
комунига (български)
| ед.ч. | ко·му·ни·га | |
|---|---|---|
| членувано | ко·му·ни·га·та | |
| мн.ч. | ко·му·ни·ги | |
| членувано | ко·му·ни·ги·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Тревисто растение, Melilotus officinalis. В народните вярвания служи като средство за прогонване на змейове или самодиви.
Етимология
диал. комонига, Праслав. *komonika, *komonica „тревисто растение“ (сърбохърв. комоника, словен. komonika, слов. komonica „комунига“, komaňica „детелина“, г.-луж. komonica, рус. диал. комоника „общо название на горски плодове“, укр. команиця „детелина“) е еднакво по произход с *komonica „кобила“ (ст.-бълг. комоница „породиста кобила“ (G. Hamart.), пол. komonica „безплодна кобила“, рус. комоница, команица „безплодна крава или кобила“, „сорт ягода“, укр. комонниця „безплодна кобила“) и се явява производна на *komonь „кон“ (ст.-бълг. комонь equus, caballus, чеш. komoň, ст.-рус. комонь (СПИ), укр. комонь). Срв. ст.-прус. саmnеt „кон“ (може би от слав.?), тюрк. форми (туркм. qunan, узб. ɣonan, кирг., каз. qunan, тур. диал. konan, gunan, kinan „тригодишно жребче, кобилка“), монг. ɣuna(n) „тригодишен (за кон, вол или тигър)“.
Фразеологични изрази
- бяла комунига
- жълта комунига
Превод
|
|