Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
старобълг. коза. Сравненето с англо-сакс. hæсеn, ср.д.нем. hôken „козле“, англо-сакс. hасеlе, hæcele, гот. hakuls „плащ“ от ИЕ *kоg^o- е неправдоподобно, тъй като слав. *koza противоречи на правилото на Винтер (*kоg^- би дало *kaz-). Извеждането от ИЕ *(s)keg-ilo-s (стб. козьлъ)/*(s)kegos (коза) *„скокльо“ и староинд. chāgaḥ „козел“ (Вл. Георгиев, БЕР-ІІ: 524) е невъзможно по същата причина. Вероятно се касае за кръстосване на първоначално слав. *aza/*azьlъ (сродно с лит. ožys „козел“, ožka „коза“, староинд. ajaḥ „козел“, ajā „коза“, срперс. azak „коза“) с *koža-/*koza- от тюрк. форма *kaĵa-, близка до чув. качака [каджага] „коза“, старотюрк. keči, ečki „коза“. Срв. гъска.
Фразеологични изрази
Превод
Синоними
Сродни думи
Производни думи
