клас

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. клас І
   1. Връхна част на житно растение, в която се образуват зърната, както и цял стрък заедно с връхната част.
2. клас ІІ
   1. Подразделение от ученици според степента на обучение в училище.
   2. Група ученици от такова подразделение, които учат заедно; паралелка.
   3. Учебно занятие с такава група.
   4. Разг. Учебна стая в училище.
   5. Група ученици или студенти от учебно заведение по изкуствата, които се обучават от един и същ преподавател.
3. клас ІІI
   1. Група от предмети или явления със сходни белези.
   2. Категория на предмети според тяхното качество; класа.
   3. Служебна степен, получавана въз основа на квалификация или прослужени години.

Етимология

1. клас І: старобълг. класъ στάχυς (Зогр., Мар., Асем., Сав.кн., Супр.). Праслав. *kolsъ, еднаква по образуване с алб. kall (*kolso-) „житен клас“, производна на *kol- „коля“, първонач. „удрям“, т.е. наименованието е свързано със селскостопанската дейност, тъй като житния клас се жъне с удар на ръката.
2. клас ІI: преносна употреба на клас ІII.
3. клас ІII: през рус. класс от фр. classe, наследило лат. classis „поредица, разред, съсловие“.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

• род, вид, семейство
• разред, отделение, ранг
• разряд, серия, поредица, асортимент

Сродни думи

Производни думи