изток

Български

изток ±

ед.ч.		из·ток
	непълен член	из·то·ка
	пълен член	из·то·кът
мн.ч.		—
	членувано	—
бройна форма		—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40a

Една от четирите посоки на света, от която изгрява слънцето, противоположна на запад. Според компаса е на 90 градуса. На картите е отдясно.

Етимология

старобълг. въстокъ (Супр.) е калка на гр. ἀνατολή „изток“. рус. восток е старобълг. заемка.

Фразеологични изрази

Превод

английски: east арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ἀνατολή (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: est (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: oriens (la) литовски: [[]]

немски: Osten (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: wschód (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: восток (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: Est (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• изгрев
• източни страни

Сродни думи

Производни думи