зет

зет (български)

зет ±

ед.ч.		зет
	непълен член	зе·тя
	пълен член	зе·тят
мн.ч.		зе·тьо·ве
	членувано	зе·тьо·ве·те
бройна форма		—
звателна форма		зет·ко, зе·тьо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 29

1. Съпруг на дъщеря ни (от гледната точка на родителите на жената).

Етимология

стбълг. зѩть (Супр.). Сродни думи: лит. žentas „зет“, стгрц. γαμβρός „свекър“, авест. zāmātar, санскр. jāmātar „зет“, алб. dhëndhër „младоженец“ < *g'ame-

Превод

албански: [[]] английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: зяць гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: genero китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Schwager (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: ginere руски: зять словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: зет тайландски: [[]] турски: [[]] украински: [[]] унгарски: vő, veje фински: vävy френски: [[]] холандски: schoonzoon хърватски: zet чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Сродни думи

шурей, девер, баджанак