зет

Български

зет ±

ед.ч.		зет
	непълен член	зе·тя
	пълен член	зе·тят
мн.ч.		зе·тьо·ве
	членувано	зе·тьо·ве·те
бройна форма		—
звателна форма		зет·ко, зе·тьо

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 29

1. Съпруг на дъщеря ни (от гледната точка на родителите на жената).
2. Съпруг на сестра.

Етимология

стбълг. зѩть (Супр.). Сродни думи: лит. žentas „зет“, стгрц. γαμβρός „свекър“, авест. zāmātar, санскр. jāmātar „зет“, алб. dhëndhër „младоженец“ < *g'ame-

Фразеологични изрази

Превод

албански: [[]] английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: зяць гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: genero китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Schwager (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: ginere руски: зять словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: зет тайландски: [[]] турски: [[]] украински: [[]] унгарски: vő, veje фински: vävy френски: [[]] холандски: schoonzoon хърватски: zet чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

шурей, девер, баджанак

Производни думи