двор

Български

двор ±

ед.ч.		двор
	непълен член	дво·ра
	пълен член	дво·рът
мн.ч.		дво·ро·ве
	членувано	дво·ро·ве·те
бройна форма		дво·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Доврно място, например: двор на къща.

Етимология

старобълг. дворъ: лит. dvaras „имение“, стропрус. dauris, санскр. dvār- „врата“; авест. duuar- „двор, врата“ < ИЕ. dhuor-

Фразеологични изрази

Превод

албански: английски: courtyard (→en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: двор (→by) гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: cortile (→it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: Gosho литовски: [[]]

немски: Hof (→de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: dwór (→pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: двор (→ru) словашки: dvor (→sk) словенски: dvor (→sl) сръбски: двор (→sr) тайландски: [[]] турски: [[]] украински: двiр (→uk) унгарски: udvar фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: dvor (→hr) чешки: dvůr (→cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

дворища, градина

Сродни думи

Производни думи