дар

Български

дар ±

ед.ч.		дар
	непълен член	да·ра
	пълен член	да·рът
мн.ч.		да·ро·ве
	членувано	да·ро·ве·те
бройна форма		да·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Подарък от близък или търсещ близост (разбирай изгода) човек. Бива користен дар - когато даряващият разчита на облаги вследствие на дара си - т.е. дара му е вид "предплата" и "отключване" на облагите; и безкористен - когато даряващият не очаква нищо от обдарявания, а очаква/получава удовлетворение вътре в себе си, или свише.
2. Дарование - дарба, заложби, даровитост свише. Прим. - "Ех, как хубаво си можел да пееш!" -"Дар ми е това, от Бога."

Етимология

Родна славянска дума, една и съща за всички славянски езици.

Фразеологични изрази

Превод

английски: gift(en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: bronntanas, féirín, bua исландски: [[]] испански: [[]] италиански: regalo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: дар (→ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: lahja френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: dar шведски: gåva японски: [[]]

Синоними

• подарък, награда, завет, дарение, завещание
• чеиз, зестра
• дарба, надареност, наклонност
• благодат, блаженство, щастие, благо
• помощ, субсидия

Сродни думи

Виж в Синоними.

Производни думи

• дарба
• дарование
• дарен
• надарен
• обдарен
• бездарен