| ед.ч. | грък | |
|---|---|---|
| непълен член | гър·ка | |
| пълен член | гър·кът | |
| мн.ч. | гър·ци | |
| членувано | гър·ци·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | гър·ко | |
| [редактиране] | ||
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Човек от основното население на Гръцката република.
Етимология
ст.-бълг. грькъ (Ч. Храб., П.Евт.). Старинна заемка от балк.-лат. *gricos, лат. graecus от ст.-гръц. γραικός, γραῖος, което първоначално е име на гръцко племе в Епир. През езика на илирийско-епирските племена този термин се разпространява из Римската империя и става общо название на гърците.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
