глог

Български

глог ±

ед.ч.		глог
	непълен член	гло·га
	пълен член	гло·гът
мн.ч.		гло·го·ве
	членувано	гло·го·ве·те
бройна форма		гло·га
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат. Crataegus sanguinea.

Етимология

ст.-бълг. глогъ, гложїе (Ман.) Сродни форми: сърбохърв. глог, словен. glog, чеш. hloh „трънка, Prunus spinosa“, пол. głóg, г.-луж. hłohonc „трън“, д.-луж. głog, рус. глог „дрян, Cornus sanguinea“, укр. глiг, род.п. глогу „глог“. Праслав. *glogъ е вероятно свързана със старогръц. γλῶχες „царевична коса“, γλωχίς „острие“, γλῶσσα, γλῶττα „език“ от корен *glōgh-. В повечето европейски езици се нарича „бял трън“. Среща се в МИ Гложене, Глогощица, Гложен дол, Глоговец.

Фразеологични изрази

• От трън, та на глог. От по-малкото към по-голямо зло.

Превод

английски: hawthorn (→en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: λευκάγγατο (→el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: biancospino (→it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Weißdorn (→de), Hagedorn (→de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: боярышник (→ru) словашки: hloh (→sk) словенски: glog (→sl) сръбски: глог (→sr) тайландски: [[]] турски: akdiken (→tr) украински: глiг (→uk) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: glog (→hr) чешки: hloh (→cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

бодлив храст, трън, трънка, драка

Сродни думи

Производни думи