глагол

Български

глагол ±

ед.ч.		гла·гол
	непълен член	гла·го·ла
	пълен член	гла·го·лът
мн.ч.		гла·го·ли
	членувано	гла·го·ли·те
бройна форма		гла·го·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Дума, която указва извършване на действие или състояние.

Етимология

от сбг „глаголя“ = „говоря“

Фразеологични изрази

глаголно време

Превод

английски: verb арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: verbo италиански: verbo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: verb персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: verb руски: глагол словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: глагол тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: verbi френски: verbe холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: verb японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

глаголен