вежлив

Български

вежлив ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		веж·лив
		непълен член	веж·ли·вия
		пълен член	веж·ли·ви·ят
	ж. р.		веж·ли·ва
		членувано	веж·ли·ва·та
	ср. р.		веж·ли·во
		членувано	веж·ли·во·то
мн. ч.			веж·ли·ви
		членувано	веж·ли·ви·те

Прилагателно име, [[Уикиречник:Български/Типове думи/{{{ТИП}}}|тип {{{ТИП}}}]]

вежлива, вежливо, мн. вежливи, прил. Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен. Вежлив човек. Вежлива молба. • нареч. вежливо. Поздравявам вежливо. • същ. вежливост, вежливостта, мн. вежливости, ж. Отнасям се с вежливост. Разменяме си вежливости.

ТИП = 76

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• учтив, внимателен, любезен, мил, възпитан, услужлив, отзивчив, приятен, нежен, благ, благовъзпитан, приветлив, радушен, почтителен, ласкав, галантен, приличен, деликатен, коректен
• благороден, знатен, дружески
• тактичен, грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен
• изискан, изтънчен
• весел, жизнерадостен
• непринуден
• отстъпчив

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи