божур

Български

божур ±

ед.ч.		бо·жур
	непълен член	бо·жу·ра
	пълен член	бо·жу·рът
мн.ч.		бо·жу·ри
	членувано	бо·жу·ри·те
бройна форма		бо·жу·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

• Многогодишно диво или градинско растение с едри кичести цветове, което цъфти всяка пролет, Paeonia officinalis.

Етимология

ст.-бълг. божоуръ κρόκος „вид цвете, божур, роза“ (Диал. Псевдо-Кесарий). Сродни форми: сърбохърв. божур „божур, Paeonia officinalis“, словен. božur „божур, Paeonia officinalis“, без съответствия в други славянски езици. Вероятно образувана на южнославянска почва от *bogъ „бог“ с наставка -jurъ (*bog-jurъ > *božurъ по І палатализация), сравни диал. божа, божичка „божур, див мак“.

Фразеологични изрази

• планински божур „растение Trollius europeus“.

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи