било

било (български)

било ±

ед.ч.		би·ло
	членувано	би·ло·то
мн.ч.		би·ла
	членувано	би·ла·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Планински хребет.
2. Ръб на покрив.

Етимология

Произлиза от *bidlo „гребен, част от тъкачен стан“, производна на глагола *biti „бия“. По същия начин е образувано и бърдо.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• хребет, рило, гребен, рид, връх, превал
• планинска верига

Производни думи

прилагателно име, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

бил

глагол, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

бъда

глагол, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

съм

глатол, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

бия